С електрокари и мотокари, използвани за товаро-разтоварни и транспортни дейности в предприятията на територията на Република България, могат да работят само лица, които са придобили или на които им е призната правоспособност по реда на Наредба№1 от 10 април 2006г. и притежават свидетелство за работа с тях.
Курсовете се провеждат групово или индувиално.
Кандидатите трябва да са:
навършини 18 години;
да са физически и психически здрави и годни за упражняване на професията;
завършено основно образование;
най-малко една година професионален стаж, свързан с управление на мотокар-високоповдигач- в случаите на професионално обучение за придобиване на правоспособност за работа с мотокар-високоповдигач с товароподемност над 10 t.
лицата, придобили правоспособност за управление на моторно превозно средство съгласно ЗДвП, не удостоверяват изискването по т.2
Документи за записване:
-копие на диплома за завършено образование;
-медицинско свидетелство или копие на свидетелство за управление на МПС;
-снимки: 2 бр.
Професионално обучение за придобиване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията е:
Начално професионално обучение – за първоначално придобиване на правоспособност.
Продължителност на обучението:
ТО за теоретична подготовка – 54 учебни часа
ПО1 за практическа подготовка по устройство и техническо обслужване на електрокари и мотокари – 12 учебни часа;
ПО2 индивидуална практическа подготовка за безопасна работа с електрокари и мотокари – 24 учебни часа (не по-малко от 8 учебни часа с всеки от видовете електрокари и/или мокари)
Непрекъснато професионално обучение – за поддържане и актуализиране на придобитата правоспособност на всеки 5 години.
Броят на учебните часове в курсовете за непрекъснато професионално обучение не може да бъде по-малък от 5 учебни часа.
Изпитите за придобиване на правоспособност се организира от ЦПО.
Изпитите се провеждат от комисия по теория и комисия по практика, назначени от ръководителя на обучаващата институция.
Свидетелствата за правоспособност за работа с електрокари и мотокари се издават от обучаващата институция.
Класификация на електрокарите и мотокарите
I група – платформени и/или нископовдигачи
Платформени: с кормилно или лостово управление и седящ водач;
Влекачи: с кормилно управление и седящ водач или ръчноводими с придружаващ водач;
Нископовдигачи: с кормилно или лостово управление, със седящ или стоящ водач, или ръчноводими с придружаващ водач.
II група – универсални и/или специализирани високоповдигачи
Универсални: три- и четириопорни с кормилно управление и седящ водач или ръчноводими с придружаващ водач;
Специализирани: с товар между опорите с кормилно управление и издигане на водача или ръчноводими с придружаващ водач:
– с надлъжно или напречно изнасяне на товара с кормилно управление и седящ водач;
– със завъртане на товара с кормилно управление и седящ водач и др.
III група – високоповдигачи с товароподемност над 10 t
Мотокари: високоповдигачи с кормилно управление и седящ водач.